този човек, който виждаш,
с камък в ръка
превръща го в хляб

думи полепнали върху устните
пръсти пишещи неуморно
не си спомняме не сме си дали име все още

животът е:
може би
дълга алея, през която жена

 
в дълбините на нощта
докато се догонват птици